До Финландия /а не до Чикаго/ и назад!Финландия, моя втора Любов!

 

 

І. Сарафово -Хелзинки

 

След мъчително търкаляне като по калдаръм „Бойнг“ машината на норвежките авиолиний леко се отлепи от българска земя. Под краката ми останаха новите модерни и красиви сгради на летище Сарафово. Там всичко е в европейски стил и ...европейски цени. Имах „удоволствието“ именно там да пия „европейско кафе“. Какво е „европейско кафе“ ли? И аз не знаех.

 

В очакване на полета ми, изтощена от върлата жега, реших да се освежа с няколко глътки кафе в прохладния, уютен салон на кафенето. И когато на касата платих 5,70 лв. за 3 глътки кафе от кафе машина... Да! Именно тогава се почувствах в Европа!Това беше моето кафе на българска територия с европейски цени, Европейско кафе!...

 

...С каква скорост е летял самолетът не зная, но през 3 часовия полет до Хелзинки просто не усещахме, че се движи.

Чувствах се като пате в кълчища - нито дума английски, нито дума фински. До мен възрастна двойка финландци. Разбрала, че съм „глухоняма“, симпатичната финландка с неслизаща от лицето усмивка, непрекъснато при нужда ми обясняваше чрез „международния език на ръцете“ какво нарежда стюардесата и аз на същия език и благодарях. От дясната ми страна -младо семейство с бебче сукалче. Тя -стройно като топола синеоко северно момиче, той-исполин на ширина и височина! С интерес наблюдавах с колко любов обгрижват 8 – месечната си бебешонка тъй ,че нито за минута да не заплаче или заспи. И така – в разговор на „немски“ и наслаждавайки се на малката муцка, не разбрах кога под нас са заблестели като оченца неизброимите, различни по големина финландски езера и голямото око на Балтийско море.

 

Меко, безшумно кацане! На секундата-бурни ръкопляскания на пасажерите-символичен поздрав-благодарност към екипажа за приятния, и безпроблемен, благополучен полет! Моите съпасажери бяха огромна финландска група летовници, връщащи се от почивка на българското черноморие. Изключение правехме моя милост и две семейства български турци от Пловдив, говорещи развален български, със самочувствие повече от боя им и с фасон „тръгнал Ганю из Европа“!

 

И...добър вечер, Хелзинки – среднощен и красив! Добър вечер, бели нощи! Добър вечер, Финландия!

 

Огромен, необозрим с поглед салон за пристигащи. Натоварена по ганьовски и възможно най-бързоходно, следвам колоната от съпасажери и ...първото препяствие се изпречва пред погледа ми-успешно отнемане на огромния ми и тежък сак-воайаж от доста бързо въртящата се платформа. О, кей! Следва преход през редица зали и по безкрайно дълъг коридор се озовавам до 2 стъклени автоматични бариери. За да те пропусне първата, вспециална позиция се залага документа за самоличност. Е, тук вече я загазих! Язък ми за перфектния руски и за добрия гръцки! Най – бездушно финландците си преминават отминавайки умолителните ми погледи за помощ. Тогава, съсредоточвайки се изпробвах всички позиции на паспорта ми върху плота и в един момент стъклата зейнаха.Така попаднах в цял ръст пред малък скенер, който след като ме хареса и одобри, отвори вторите стъклени портички. Ура! Вече съм в салона за посрещачи! Часът е 0,30. Срещу мен със сияеща усмивка тича прекрасният ми и любим син. След двегодишна раздяла, аз съм в прегръдките му. И тогава...! Броя си „парчетата“ и ...о, Богове! Липсва ми най малкият и най -важен багаж – пакета с книгите! Ами сега! Ами сега...! Ни прегръдки, ни успокоявания са пред очите ми. Книгите, та книгите! Горкият ми посрещач, не владеещ добре чуждия език, се в чудо видя! Тръгна момчето ми на мисия „проучване“, позабави се доста и накрая, о, радост за очите...задава се Иво с бялото найлоново торбенце с духовната ми храна. „Тука, казва – майко, нищо не се краде, подадох сигнал,направиха проверка и се оказа, че нещата са забравени пред скъклените бариери и прибрани в специално помещение за такива вещи!“ Ааеропортни услуги също като тия в Родината ! Ха-ха-ха!

 

Продължаваме щастливи по безкрайните криволичещи коридори в търсене на свободна дървена скара, предназначена за отдих на чакащите досутрешните часове своето превозно средство. Че са бели, бели са финландските нощи по това време на годината, но независимо от дневната светлина , тялото си иска почивката. Близо до мястото , където се сгънахме за нощувка, униформен служител старателно миеше стени, первази и всичко онова, което бе в неговия сектор от салона. Дали защото не му се спеше на светло или бе нощна смяна?...

 

С толкова красота, с толкова чистота, с толкова невиждани в живота ми неща се срещнах през тази моя първа финландска нощ!

 

В ранното утро на следващия ден усмихнати поемаме по стръмните ескалатори до подземната част на летището, откъдето вземаме скроостно влакче, обсулжващо аерогара – жп гара. Пътувайки, видях през прозореца 2 етажни влакове, превозващи пътници на дълги разстояния по вътрешни линии. Макар и с 5 милионно население, тази страна по територия е няколко пъти по голяма от България, рядко населена и с големи разстояния между селищата. За ,, Добро утро!,, във влакчето се срещнах с усмихнат финландец. Срещу нас седна млад, симпатичен човек, който с ведра усмивка веднага заговори сина ми и „събеседването“ продължи до слизането му. Събуждащият се Хелзинки още от гарата, която е в центъра на града, ни посрещна мрачен, начумерен, с проливен нестуден дъжд, който не ми попречи с интерес да разглеждам архитектурата, коренно различна от нашата. Преминахме пешком разстоянието гара – автогара и възхищавайки се на повсеместната чистота, няколко пъти улучвах локвите. Нашите „умни“ управници унищожават паветата, гарантиращи здравината на улиците, а в тоя град там, където строителството е старо, но запазено, поддържано и красиво, се пазят и поддържат павираните улици. Общо взето тукашните жители не са фенове на високото строителство. В града, където живеят децата ми и който е по голям от Сливен, има само две 10 етажни административни сгради. Тук -там стърчат 7-8 етажни. Предпочитаното строителство е 3 и 4 – етажно. Архитектурният стил е определено готика. Дали защото идвам от слънчева страна или поради силния дъжда старите , масивни, монолитни 6 етажни сгради ми се сториха сиви, мрачни, строги. Внушиха ми усещане за студ на физическо и духовно ниво. Като обобщение мога да кажа, че малкото, което видях от Хелзинки остави у мен впечатлението за ред, чистота, поддържаност, както и за дисциплинираност на гражданите.

 

 

ІІ. Хелзинки – Коувола

От кота нула на автогарата, слизаме отново по стръмен ескалатор в огромно закрито приземно хале, разделено на сектори. Десет минути преди разписанието, автобусът паркирана указания сектор.Застанал като стюард пред вратата на возилото,водачът проверява билетите.За багажа, независимо от размера му, се грижи друг служител, който го поема от пътника и го настанява в багажното. Този товарач не пътува с автобуса. Една от фирмите за извън-градски направления разполага с красиви двуетажни автобуси. Водачите им са скипрени като за ревю – униформени ризи, панталони и вратовръзки. В градския транспорт също е въведено униформено облекло, но друг модел.

Точно на секундата безшумно и сякаш тържествено красивото возило поема по маршрута си Хелзинки – Коувола – 136 км. На ІІ етаж -първа седалка щастливите майка и син гледат света отвисоко и къпят очите си в прекрасния ландшафт. Такава прелест съм виждала в швейцарските пейзажи, по филми или журнали, но аланатюр – за първи път. Гледам и ми е толкова мъчно за моята прескрасна, Родина България, където творецът мил, творецът драг ни е дарил с всичко в изобилие – и слънце, и море, и чудни планини със бистри извори, с гори,реки,със сняг и Божествена енергия, а ние като цяло какво направихме с тоя Божи дар?...

Тук Божията благодат е много оскъдна, тук влагата е 84 до 100 %, тук студът сковава езерните води, тук зимата е дълбокоснежна,тук лятото е болезнено кратко и слънцето срамежливо от време на време се показва,но тук хората...се трудят. Трудят се ,и то се трудят много, за да добиват блага от природата.

От двете страни на пътя – ширнали се тучни ливади, по които пасат тук – там като за пейзаж, угоени крави. По-често очите ми съзират конеферми. От животинския свят и животновъдството най-застъпено е коневъдството. Дори в търговските вериги понякога се продава кайма смес-свинско с конско. 

В зеленината на боровете и белите брези са се гушнали кокетните жилища на фермерите – едноетажни просторни постройки, обикновено облицовани с дебели дървени талпи и разноцветно боядисани в бяло,вишнево, тъмно червено, жълто, светлобежово и зелено. Всяка къща си има свой облик и не можеш да я объркаш с друга. 

Попитах моя гид какви са тия малки, симпатични постройки, отделени от централната сграда. Оказа се, че това са сауни, на дърва. (впоследствие видях в един от жилищните блокове сауна на ток). Покривите на къщите не само по пътя, а повсеместно, са островърхи със стръмен наклон, за да може снегът да не се задържа дълго върху тях.

Всичко е толкова различно. Представите ми за град, село, квартал-съвсем се объркаха. Зелени площи с тук-таме кичната красива къща,цветя, много цветя в саксии, сладурско  подредени. Приятно впечатление прави,че тукашните домакини повсеместно аранжират в скасийте икебани от 2 и повече вида цветя в зависимост от големината на съда и се получава пищна красота.

Дувари,порти,и други предпазни съоражения никъде,ама никъде не видях-ни по фермите,ни по кварталите.Понятието ,,квартал,, съвпада с нашето понятие ,,вилна зона.

Между съседските дворове не съществуват огради. На места има символично означение чрез нисък жив плет. Пътни врати също няма. Някой стопани са си създали външни огради от зелен жив плет, но това не е наложително. Разстоянията между отделните квартали са огромни:по 5-7 км. Но тези километри се изразяват в зелени площи. Пътуваш по гладкото като нова българска магистрала асфалтово шосе, от двете ти страни високи борови и брезови гори, асфалтът- с лупа да търсиш, не ще откриеш дупка. Край теб не профучават с шеметна скорост богаташки,и тинейджърски автомобили. Колите са по -красиви от нашите тузарски джипета, но се плъзгат леко с умерена скорст и тихо.Пътувайки,имаш усещането,че си по безкрайните горски пътища на Украйна,а всъщност пътуваш от един квартал до друг. Всеки град-майка не звучи внушително като големите наши градове. И там-разположени сред зелени градини-семпли административни постройки, нищо крещящо-нито като цвят, нито като архитектура. Цветовете по жилища, жилищни блокове и административни сгради са само 2 – бяло и светлопастелно сиво. Оказа се , че именно тази тоналност действа изключително успокояващо на очите; създава настройка за отмора. Респектираща и стряскаща е уличната чистота и съзнанието на хората относно опазване на околоната среда. Където и да съм се движела – по улиците на квартала, из центъра на града, из гората – никъде, даже и в гората няма фас и празен амбалаж. И знаете ли социалната система какъв стимул е създала у гражданите? В търговските вериги има монтирани специални автомати за предаване на празни бирени кутийки срещу 15 цента за бройка. А тук бирата е на голямо уважение през всички сезони.При пластмасовия амбалаж малките шишета от 0,500л. се изкупуват по 0,20 цента,а големите по 0,40 цента.И така-материалния стимул-прелюдие към чистотота! По кварталите освен голямо училище до 7 клас, детска градина и малка бакалия няма други обществени единици. Веднъж в седмицата в определен час в нашия квартал минава безплатен автобус до центъра.Тук колоезденето е най -разпространения транспорт от ранна детска до старческа възраст. Наслада за очите ми беше да гледам видимо над 80 годиншни жени с натоварени с покупки велосипеди. Кормува се спокойно по широките велоалеи, с които са снабдени всички квартални,градски и централни улици.
Заради зимните студове обикновено в кооперацийте терасите са остъклени, но и тук строго се спазва закона за етажната собственност-домсъвета взема решение в полза на мнозинството за или против остъкляването на всички или никой балкон, което се извършва с плъзгащи се дебели стъклени плоскости. Няма решетки, няма декорации, няма изяви на творчески фантазии кой по-красива тераса ще декорира.Всичко тук е семпло,семпло и изящно.

Белите нощи! Нощи като нощи, само че бели! Слънцето, случайно ако го има,грее докъм 21.00 часа;от 21.00 часа до 1.00 в полунощ е светло като в ден;от 1.00 часа до 4.00 часа сутринта светлината е като при облачно време и от 4,30 часа грейва ярко слънце, а ако няма такова започва много светъл ден. Хората са свикнали и светлото не е пречка за нощен отдих.

Тези, които се трудят, независимо в административен или промишлен сектор, или в сферата на изкуството, получават такова обезпечение, че да си осигуряват един спокоен живот. За безработица не чух да се говори, както и за стачки и размирици. В сферата на промишлеността, ако си ангажиран на държавни празници, получаваш двоен надник. Трудовото възнагражвение /месечно/ почти във всички сектори на социланата мрежа е 4 цифрено в евро. Храната като най -важен фактор за физическо оцеляване , е много евтина – 1 кг захар, например, струва около 1 лев. Тъжно впечатление ми направи това, че в голямата търговска верига „Лидл“ ,цените на немските продукти са по-ниски от тия на същите продукти в сливенския „Лидл“.

А ако желаете да си хапнете истинско, нехимизирано българско кисело мляко, елате във Финландия. Трябваше да дойда тук, за да констатирам с огорчение, че даже и частните млекари си „кръщават“ продаваното уж за чисто прясно мляко.

На 19.07. бях шокирана от публикация в пресата , че български граждани са обсебвали пари от банкомати чрез копиране на карти. Браво! Пипалата на простащината и безсъвестността ни ,,прославят,, вече и на финландска земя.

Говореше се, в годините на моята младост, че нашата образователна система е по-добра от съветската и една от най-читавите в Европа. Финландия, доколкото ми позволяват знанията по география, също е в Европа. И знаете, ли какво ми видяха очите в начално общооброзавателно училище в провинцията? Докато в България часовете по музика, изобразително изкуство,и физкултура са оскъдни вече,там в кабинета по музика има богата база от музикални инструменти,а именно: три комлекта барабани,четири пиана,към 15 акустични и бас китари,и други ударни инструменти-достатъчно,за да се обзаведе един бенд. Според слуха и желанието му, всяко дете се насочва към съответен инструмент.Чух как свирят на пиано деца от 4 клас на това училище-с по-висока класа от някои хора,завършили музикално образование,и практикуващи професията си в съответни институций в България.А,що се отнася до учителите,те работят с децата по съвест и със сърце,а не по задължение. В Коувола има и две музикални училища – начално- приблизително равносилно на детска музикална школа в България и средно музикално със статут на професионално училище.В хранилището към началното музикално училище например,има 5-6 броя валдхорни-японски,немски и азмерикански марки.Във всички начални училища до 4 клас има безплатни столове.За какво говорим,..?

Два са официалните езици в тази държава: фински и шведски- поради какви причини,не успях да проуча. Но така или иначе ,дечицата в училище, волю-неволю, изучават и двата -един от друг по – трудни езика.Едниствената леснота на финския е,че ударението на думите е винаги пада на първата гласна.Той е ,,грапав,, и ,,режещ,, като немския, ,,провлачен,, като унгарския,но песните им са мелодични като прекрасните български песни.

По време на гостуването ми, незнайно откъде, ме връхлетя остър конюктивит, който не беше ме „уважавал“ от детска възраст. По този повод се наложи да установя контакт с районния здравен център. Озовах се в невисока,едноетажна, изключително просторна сграда с невероятно чист и много красиво аранжиран салон за чакащи пациенти.Няма опашки,няма високо говорене,няма блъсканици,няма пререждания,няма детски писъци.Дори много малки дечица,от бебешка вързаст приучени на усмивки,без назидания и крещене от вечно изнервени родители,влизат усмихнати и спокойни при чичко доктор.На рецепцията ни посреща засмяна администраторка,която прояви състрадание към бедния фински на моя гид,и моето ,,глухонемие,, ,като ни насочи при рускоговорящ лекар.Тук вече ,,заплувах,, в собственени ,,води,, . И така-точна диагноза,бърза рецепта,и...в аптеката. Отново – просторен, светъл, уютен салон с 6 обслужващи гишета. От автомат се взема номерче и когато монитора изпише номера ти, сядаш на стол пред гишето на съотвентия аптекар, който преди да връчи лекарствата, те инструктира за приема им. Оггам – на касата. Ако пациента е хром, аптекарят го придружава до касата. Ведри, спокойни, усмихнати – на различна възраст мъже и жени в бели престилки, красиво облечени, с красиви прически – това е работещият специализиран персонал в тази сфера. Наложи ми са до посетя няклко пъти различни аптеки и навсякъде облика бе катона гореописаната.

Живях 87 дни на 136 км от Хелзинки в немалкия по площ град Коувола – Южна Финландия. Прочистих си дробовете от праха и вонята около казаните за смет на забравения „от Бога и от царя“ ж.к. „Даме Груев“. Надишах се на чист боров въздух, наслушах се на птичи концерти, нарадвах се на тишината.Сякаш се намирах на курорт в някоя в нашите неземно карсиви планини.

Територията на града е заобиколена от множества водни басейни. Балтийско море отстои на 50 км. През Коувола минава река Кюмийоки (Kymijoki) – дълга 204 км, пълноводна с богата рибна фауна, с плуващи в нея бели и жълти красиви водни лилий и перуника.

 
Близо до един от бреговете и е монтиран огромен, величествен фонтан, който разпръсква феерията на своята красота денонощно. В страната има над 55,000 водни басейна,а огромният брой на езерата е неуточнен. Най -голямото от тях-езерото Сайма, е с дължина 4,400 кв.км. и е петото по големина в Европа. Градът се намира на 183 км. от Санкт- Петербург – 3 часа път с експресен влак и на по-малко от 1000 км от Москва- 12 часа с влак -експрес. Тук има богато развита хартиена промишленост. Горските площи са повече от сградите. Кварталът, в който живеят децата ми, е сред борова гора.

Разбрах, че в цяла Финландия любовта към музиката във всички стилове е на висок пиедестал. В града има самодеен ансамбъл,състоящ се от голям хор и окрестър. Много често концерите му са в църквите, където са монтирани органи и помощенията са огромни, с прекрасна акустика и събират много почитатели на това изкуство.

Сформиран от над 100 години е и любителски духов оркестър.Имах удоволствието да ги чуя на концерт на открито на брега на реката. Респектирна бях още при настаняването на музикантите зад пултовете – красиви униформи с акселбанти; сцената – малка зала с огромни плъзгащи се стъклени плоскости, предпазващи от дъжд; срещу сцената – поддържана зелена морава и върху нея – малък амфитеатър с „подвижни“ възглавнички за публиката. Ползват се по време на изявата,след което всеки ги предава на определено за целта място. Оркестрантите -любители-музиканти, а инструментите им маркови и блестят като на свирачите от 6 американски флот,които преди няколко години гостуваха във Сливен по някъкъв си повод. Що се отнася до музиката, която изпълняваха непрофесионалистите ,тя бе на професионално ниво.

В околностите на града са разположени и действат много конеферми. При недъждовно време конете си пасат кротко и се разхождат всеки в своя зелен сектор. Този вид красиви животни се отглеждат не за кайма, а за нуждите на конния спорт, който тук е много добре развит. На 18 юни – градът бе домакин на европейско надбягване с впрегнати в двуколки коне, при което наградата спечели испанец.

Случайно или не, попаднах в една от библиотеките на провинциалния Коувола, чието вътрешно работно пространство е 4 пъти по-голямо от това на „Сава Доброплодни“. Не зная дали в нашата най-представителна градска библиотека има изобщо нещо за непознатата нам финландска култура, но в чуждия дом на просветата попаднах на 2 диска с българска народна музика, както и на няколко романа от български автори във финландски превод – полъх от Родината и гордост, че националното българско изкуство и книжнина се разнасят по света.

По време на престоя ми се постарах във възможно максимална степен да надникна в бита на тази непозната за мен и много от сънародниците ми страна, дордето стигнах до...обществените тоалетни. Тук вече не става дума за повсеместната изрядна чистота и то без химията на ароматизаторите, а за нещо по – различно. Повечето обществени женски тоалетни кабинки са снабдени с малки мийчици и душчета. Ами...за какво говорим?

В заключение – нещо за флората в района, където бях. Месеците юни,юли и отчасти август са сезона за беритба на боровинките, дивите ягоди и малините. От Далечния Изток и редица европейски страни /включително България/ идват сезонни работници за прибиране на богатата боровинкова реколта. Брането на плода е много трудоемко; същевременно той е изключително здравословно-полезен и доста скъп дори тук, в родината си.

Силно впечатление ми направиха дивите цветя, които неспирно дефилират като на модно ревю своята красота през краткото лято от 3 месеца. Най-прекрасни са тези, които растат върху скалите, сякаш изникнали от нищото. Изчакват мъха – тлъст и дебел – постепенно да обвие в прегръдките си скалата и те в надпревара започват цъфтежа си – жълто, бяло, оранжева, синьо, розово, светло – и тъмно-лилави камбанки, диви бели маргаритки – цъфтят и сякаш забравят да прецъфтят. И така подложката от мъх се превръща в приказно-шарен килим от дъхави цветенца.

Що се отнася до фауната, за всичките близо 90 дни тук, никъде не срещнах бездомно куче или котка по пътищата.

 

ІІІ. Незабравимо преживяното

16.06.2016 год. - Тържествено посрещане на военно летище участниците в европейското коненадбягване.При слизането от „ Боинга“ духовият самодеен оркестър свиреше химна на съотвентата държава. На другия ден, независимо от неспиращия дъжд, същия този оркестър по подобаващ начин откри конното състезание на хиподрума; отбелязваше с музикален поздрав стартирането на всяка държава и накрая – победителите, Красива гледка!

24.06.2016 год. - Национален празник по случай І ден на лятното слънцестоене. Има уставовена традиция на този ден на брега на реката да се прави клада. Огромна, огромна купа сено, издигната по специалена технология, точно в 18.00ч. се запалва. Гледката е величествена и неотразима! Огнените езици непрекъснато сменят цвета си – от бяло-жълто-оранжев до червено-виолетов; дечицата играят, но внимателно, около огъня; родителите – празнично облечени, усмихнати се разхождат по зелената морава – кой с кутийка бира в ръка, кой – с чаша кафе. Свят – като цвят.
През очите ми все още е една доста млада, обла като каца жена с рядка,къса „растителност“ по главата, накичена с голяма бяла изкуствена китка. „Облата каца“ бе обвита в силно набрана нещо като пола материя. Туловището не бе в състояние да се обръща нормално с врата и правеше това с цялата си снага. До нея се движеше и тикаше количка нещо като мъжка тахтаба с муруникакво мъжко наследство. Трагична и незабравима гледка!

На този празник имах възможността да се запозная визуално и с финландските цигани. Ако децата не ми бяха обяснили какви са тези красиви жени със също много красиви, но специфични одежди, нямаше да разбера кой стои пред мен. След празника срещах по същия начин облечени жени из града.

Така разбрах, че това е тяхното традиционно облекло, с което те не се разделят – интересен оргинален модел на черна рокля /задължително черно и един и същ модел/ и кичнато на главата огромно бяло изкуствено цвете. Мъжете и децата не носят носии. По цвят този етнос не се различава от обикновените финландци

17.07.2016 – Незабравимо прекрасен ден! Направихме екскурзия на 11 км от къщи до едно от най – красивите села във Финландия, туристически обект,тъй нареченото „църковно село“ Иитти(Iitti). На 2 км от селото се намира резерват за рядко срещани в страната птици, чиито размножителен период е през пролетта. Тогава, казват, района е огласян от неземна многогласна птича музика. Сега бе тихо, красиво тихо. Лениво плискане на езерните води с тук -таме нацъфтели в тях жълти и бели лилии. Грижовните стопани от местното население са построили на брега на огромното езеро Ураярви(Urдjдrvi), ширнало се докъде ти поглед стига, масивна двуетажна кула от дебели дървени талпи, за да се наслаждават туристите отвисоко на прелестната безбрежност на езерото; на най- горнata площадка – скована дървена скамейка за отдих и нещо като пощенска кутия, оборудвана с химикал и тетрадка за впечатления и препоръки, а на входа на кулата – цветни снимки на около 50 те вида птиче царство.

В Иитти забележителни са не тънещите в зеленина и цветя къщи, с нито един магазин, а:

- лятното кафене

- евангелско-лютеранската църква

-музея

- Кафенето освен с пивкото кафе е обособено и като мини-историко-културен център.

Музейната зала излага експонати от бита на населението в околността отпреди 2 века: дървени ски, част от рибарска лодка, рибарска мрежа, предмети за бита на същата възраст и други

- В мини-художествената галерия са представени маслени платна на местни художници-пейзажи – зимна и лятна природа на Финландия.

Най – интересни са 3 те зали с уникати -ръчна изработка на местни творци – сувенири, бижута, барети, шапки, различни модели вълнени чорапи, плетива-рокли, шалове, пелерини.

В България считаме за най-красиви и ефектни турските и италианските прежди. Да, ама не! Това, което видях тук като качество и ефект на материалите , /въпреки, че и аз съм по плетките / не бях го сънувала и ще помня дорде съм жива.

- Църквата! Едната от най-красивите и най-стари дървени църкви във Финландия! Основана е през 16век. в 1693 г. Наскоро след завършването и започва шведско-руската война. От войната тя оцелява, но на руските войници е служела за конюшня. Претърпяла е във времето няколко ремонта, като последния – през 1913 г. Тогава от Италия доставят стъклени мозайки, изобразяващи ангели.

Съвременния облик на този Божи дом е светла, просторна, уютна зала с 13 икони, наредени в хоризонтален ред, побираща около 1000 миряни.

Огромно малслено платно със сюжет Разпятието на Христос, заема по височина една от стените, а на отсрещната по - голяма стена е монтиран орган с 25 регистъра.
 

В странична малка заличка на централното помещение е уредена нещо като възпоменателна стена на отишлите си от този свят органисти, свирили в църквата през годините на съществуването и. В днешно време в храма служат 3-ма свещенници и 1 пастор. Камбанарията с камбаната е в близост, но отделена от централната сграда, подобно на много църкви в ортодоксалното православие. Изключително приятни за окото са малките мраморни плочки в двора върху земята с имената на починалите. Пред всяка плочка – саксия с цъфнала бегония. Отдалеч се виждат само цветята и се създава впечатление за огромна, огромна цветна градина! Красота!

И навсякъде – мили, усмихнати хора, предимно жени. В църквата се запознахме с дежурната служителка финландката Анна, която не откачи усмивката от ушите си през цялото време на разговора ни. За съжаление във владеенето на езици се разминахме с нея – тя- на английска вълна, аз – на руска. Е, моите преводачи бяха децата ми.

Изключително приятно впечатление ми направи, че работното време на храма е обявено на фински, английски и руски езици, както и анотацията за историята на този прекрасен Божи дом е преведена на английски и руски.

Снимахме се с Анна, разцелувахме се за довиждане и обявихме желанието си идната неделя да отидем на служба, за да се насладим на дивната органова музика.

 

- Музея на Итти

Строен е през 1830 г. Експонатите в него датират от 1800 г и отразяват бита на хората от този район в началото на XVІІІ век. В един от кътовете на двуетажното дървено помещение е изложена старата църковна утвар от 1830 г. ,а именно: първата маслена стенопис, изобразяваща Христос с учениците си, прастара оргинал-библия от 1776 г с над 1000 страници, по- нова библия от 1856 г., както и одеждите на църковните отци през цитираната епоха.

 

 

19.07.2016 „Концерт“ на Иво в гората – приказна акустика и ,,невероятна,, публика – комари и нашето красиво хъски Сари.

24.07.2016 С нетърпение очаквах този неделен ден, за да чуя и се насладя на вълшебството на органовата музика, а вместо това присъствахме на тържествен църковен ритуал по вземане на първо причастие от 15 годишни юноши. Службата се водеше от Анна, моята позната от миналата неделя. Защо жена ли? Не познавам лютеранските канони, за да бъда точна в отговора си, но може би, защото това не беше църковна литургия.

От езика дума не разбирам, но интуитивно почувствах, че първата групова молитва бе „Отче, наш“, изговорена на глас от повече от 100 човека.

В уточнен по сценария на тържеството момент на един от 3 -те входа се появиха „виновниците“ за тържеството -14 момчета и момичета, навършващи тази година 15 години – в бели мантии с провесени на вратовете им червени кръставе.Вървяха в редица по един и всеки от тях бе воден от своя баща. Гостите в салона станаха на крака. Заставайки пред Христовото разпятие, децата се наредиха в полукръг около него, вече без бащите. През цялото време на ритуала се пяха много и мелодични, приятни за ухото църковни песни /нищо общо с ортодоксалните псалми/ под съпровод на пиано или китара. Това ми напомни за сбирките на евангелистите, чиито моления са също много музикални.

Когато дойде ред за първото причастие, родителите – майка и баща -на юношите застанаха зад тях и всяка двойка родители постави по една от ръцете си над главата на своето дете в момента на приемане на таблетка първо причастие. След привършване на тържеството се пуснаха красиво декорирани нещо като торбички за събиране на парични дарения.

Толкова много съжалявам, че не можах да се насладя на вълшебството но органовите трели! Но за сметка на това прибавих към познанията си за Финландия страничка за традициите на лютеранската християнска църква. И това е нещо, нали?

31.07.2016г.Още един ден към приятните ми спомени за прекрасната Финландия. Посещение на туристическия обект: селището „Верла“. Уникалносттта на това място се изразява в скалните рисунки върху огромни каменни блокове на брега на езерото.

Те датират от праисторическо време , отпреди 4000000 години.

Разгледахме и част от парка, където е особособен музеен комплекс, показващ историята на дървообработването отпреди близо 2 века. Основната експозиция е в сградата на самата фабрика, строена с фасадни облицовъчни тухли и с такава оригинална и красива архитектура, че в незнанието си я помислих за паметник на архитектурата.

Прави ми тъжно впечатление, че тук хората тачат, познават, пазят и умело разпространяват своята история. И те като гърците едва ли не във всяко камъче търсят нещо историческо. А ние?...

04.08.2016г. Безплатент концерт на открито на любителския духов оркестър . Времето – мрачно, влажно, цял ден преваляващо и доста хладно – типично наше ноемвро-демеврийско време. Доста се двоумях да отида ли с боязънта да не би да бъда единствения „лудичък“ зрител. И... все пак любопитството надделя...

Пред мен е живописна градска градина с многобройни огромни кашпи и аранжирани в тях стъпаловидно икебани от тучни сочни цветови багри на живи цветя; по средата на градината-красиво моделирана от дърво във форма на половин орехова черупка сцена, а срещу нея на 15 метра – голям шадраван. Амфитеатър за зрители на това място няма. Те се разполагат по монтираните по алеите пейки. Точно 5 минути преди обявения за концерта час, от всички страни на парка, по всички алеи заприиждаха зрители – пешком или на велосипеди. Облечени бяха според изискванията на времето и когато отново заваля, всеки разтвори чадъра си, но никой от 100 – те меломани не мръдна от мястото си. Изпълняваха се със съпровод на солист бавни финалндски валсове, танга и маршове. Синът ми обясни, че при сухо време публиката танцува под ритъма на приятните мелодии. Всичко това ме върна в 60-те години на миналия век, когато в родния ми Сливен по малкото на брой ресторанти свиреха с жар и прекрасно любители – музиканти,а ние,младите им припявахме и танцувахме пламенно нашите красиви български танга и валсове...Изчезна и святостта, и чистотата духовна заедно с младостта ни...Но тук, във Финландия, всичко добро се съхранява и предава на младите.

07.08.2016г. На гости у финландско семейство,съседи и приятели на децата.Повода-почерпка по случай приемането на първо причастие от сина им.



Гостите бяха поканени по график:1.- кръвни роднини.На този велик за дететето ден дядото и бабата му подаряват някаква семейна реликва отпреди 3-4 предходни поколения.Нещо подобно се правеше у нас при навършване на пълнолетие,обикновено на абитуриентския бал,но за съжаление тази,както и много други български традиции са вече или затрити,или на затриване.Тук нямаше ,,тежки,, трапези,пиянски крясъци на вече минали ,,границата,, на нормалното поведение гости и т.н. други шумотевици.Вместо това-красиво сервирана маса д разни тестени деликатеси,приготвени от домакинята,кутиики бира,сокове и кафе.В уютния и просторен дом на тези хора от средното съсловие за първи път в живота си видях хамелеон,поставен в огромен стъклен терариум.Спящото в момента неподвижно животинче приличаше на красив зелен сувенир сред пищната зеленина на терариума.

11.08.2016г. На този ден вечерта за един час бях между небето и земята в слушане на органова музика. Както вече споменах,тоя вид концерти се осъществяват обикновено в църквите.

Сега бяхме в една от 4-те огромни градски църкви,функционираща от 1830г. Слънчевата,весела красота на белия дървен храм в Иитти,тук е заменена с монолитна каменна постройка,чиято хубост,както отвън,така и отвътре внушава строгост и респект с боядисаните в светлосиво-бежовата гама стени и тук-там кафяви контрасти.

На една от стените като в ниша-маслено платно-Христос в пустинята,а на отсрещната стена-внушителната ,,снага,, на огромния орган.Музиката бе тази,която ,,раздвижи,, сякаш ,,мъртвия,, въздух на вътрешното пространство.Тя бе така пофбрана,че произведенията на 8-те автора плавно се сменяха от форте-фортисимо в пиано-пианисимо.Докато сърцето бурно се разтуптява при величието на мощния звук,изведъж то замира при нежния напев,издаван сякаш от флейта.В това струва ми се,се изразява магията на музиката,изпълнявана на орган.И така-еди ча между небето и земята!Божествена музика!Неземни мигове!.

19.08.2016 година Концерт на открито на гостуващата световно известна рок-певица Таря Турунен.Финландка,допреди няколко години-вокалист на небезисвестната рок-група Найтуиш (Nihgtwish).В продължение на 75 минути този прекрасен сопран поднесе на своите многбройни фенове не само оперни арии под съпровод на синфоничен оркестър Кюми синфониета,но и няколко песни от репертоара на Найтуиш от времето,когато тя е била в този състав.Невероятен глас,невероятно излъчване,което зарежда!

...Като миг отлетяха броените приказни дни,оставяйки в съзнанието ми незлечими спомени за тази досега непозната за мен страна.Това,което разказах то не може с думи да се опише.То трябва да се види,зада се почувства и изживее.

Довиждане,но не сбогом,моя втора Любов!

И...Добър вечер,България-мръсна,изпусталяла,бедна,и гореща,но...

България,моя първа и незаменима Любов!

Или както беше казал великият Емил Димитров:

,,Моя страна,моя България!

При теб ме връща вечно Любовта!,